True art

Here is something that really impressed me - at first it seems rather, well, strange but in a positive way. Definitely something to experience for yourself "We are the strange":
http://www.wearethestrange.com/

Reopened

Този блог е отново активен. Скоро ще има нови драсканици, нови безсмислици, измислици, безсъдържателни или пък много съдържателни лутания из онази аморфна каша - човешкия живот.
1 year and 1 day marked.

This is now suspended

This is now officially suspended. It may be continued in the future. Maybe...
I think I need a rest from "virtual" environment. Time to catch up with the real life.

Залез над Еденспур (Пролог - част)

Пролог

На моята муза - прекрасна и единствена

"...and with every tear a dream,
with every tear a dream... "

Велгрот удряше с чука по тъмната метална халка и при всеки удар се разнасяше звън, очите му проблясваха и лицето му за кратко сменяше изражението си. От усилието от отворените му рани се посипваше кръв и подхранваше пламъците и дима, и наоколо се разсипваха искри.
Понякога звукът беше кристално чист като песента на сребърна камбана и в тези мигове усмивка озаряваше лицето на магьосника, защото това бяха щастливите и безоблачни спомени от миналото му - първата похвала, която беше получил, първата му любов, докосването до тайните на магията след години упорито и безкрайно четене, приятелствата, успехите, славата.
Друг път дрънченето беше мрачно и зловещо, а лицето му се превръщаше в каменна маска. Очите му блестяха с тъга и гняв, защото тези мигове бяха свързани с всички неприятни преживявания, през които беше преминал - предателства, лъжи, смърт, раздори, гняв, безумие и гордост.
Всеки следващ удар беше по-уверен от предишните, по-завършен, по-устремен и ... по-труден. Беше започнал да усеща слабостта на тялото, което все още обитаваше - магията започваше да се износва и изтощението нахлу в ръцете му. Чукът беше тежък толкова тежък...
За миг спря и погледът му улови движението на един от саламандрите - огнените духове, които беше призовал, за да му помогнат да завърши (или да започне?) делото си.

A random collection of quotes

Sorry, no time to write anything long so I'll just copy/paste some quotes that caught my attention:

"A human being should be able to change a diaper, plan an invasion, butcher a hog, conn a ship, design a building, write a sonnet, balance accounts, build a wall, set a bone, comfort the dying, take orders, give orders, cooperate, act alone, solve equations, analyze a new problem, pitch manure, program a computer, cook a tasty meal, fight efficiently, die gallantly. Specialization is for insects."

Robert A. Heinlein

"People are often unreasonable, illogical, and self-centered;
Forgive them anyway.
If you are kind, people may accuse you of selfish, ulterior motives;
Be kind anyway.
If you are successful you will win some false friends and true enemies;
Succeed anyway.
If you are honest and frank, people may cheat you;
Be honest and frank anyway.
What you spend years building, someone could destroy overnight;
Build anyway.
If you find serenity and happiness, they may be jealous;
Be happy anyway.
The good you do today, people will often forget tomorrow;
Do good anyway.
Give the world the best you have, and it may never be enough;
Give the world the best you've got anyway
You see, in the final analysis, it is between you and God;
It was never between you and them anyway."

Mother Teresa

"I have just three things to teach: simplicity, patience, compassion. These three are your greatest treasures."

Lao Tzu

"To read too many books is harmful."

Mao Zedong

Пътуването до Видин

Ще си открадна малко време за да драсна няколко реда:

Има нещо невероятно във всяко пътуване - както пътят се разкрива, така и човек бива постепенно разкрит от самото пътуване - и когато най-накрая стигнахме Видин (по новия път - който, за съжаление, свършва преди града) ме завладя странно усещане - вечерта се спуска, всичко наоколо се изпълва със странните цветове на залеза от пурпурно до виолетово, отразени и подсилени от скалите. И внезапно се появява чувството, че си напълно сам - и не, това не е чувство на самота, тъга или несигурност - чувството, че нямаш нужда от никого и нищо, че всичко, което си правил, за което си се борил, всичките ти постижения, всички приятели, които имаш, всички хора, които обичаш, или си мислиш, че обичаш, всичко, в което вярваш, всичко, на което държиш, се разтваря в този вълшебен, пропит със странна светлина въздух. И това изобщо не те засяга - то няма общо с теб - това са били само дрехи, играчки, глупави залъгалки...

Трябва да сравня това усещане с онова от Белоградчишките скали - много подобно и в същото време съвършено различно: усещане за свобода, за радост, сякаш ти се иска да литнеш, окрилен от толкова невъобразима красота. Ще ми се да споделя тази гледка с всички хора, които обичам - не мога да се сетя за по-прекрасен подарък от това да дадеш на някого подобно преживяване.

Липса на време

Е, временно ще замразя писането тук. Оказа се, че ще поема доста работа през следващите седмици и освен, че рязко ще намаля социалните си контакти, ще се наложи и да огранича всякакви форми на разсейване: превръщам се в средство, което има една-единствена цел: да приключи възложеното поръчение в поискания срок.