Non sum qualis eram

Отдавна не съм писал (уви, започва да ми става навик) за което коленепреклонно моля всичките си читатели за извинение. Напоследък само работя или си губя времето в опитване да свърша някаква работа. Е, и от време на време се старая да се разсея от работата, разбира се.
Но какво да се прави...
Джими е започнал свой собствен блог: www.dkaparis.blogspot.com за любопитните и много ми се иска да имам времето и яснотата на мисълта, за да напиша нещо хубаво като коментар.
Нямам време да се занимавам със Залез над Еденспур, макар че имам няколко идеи за началото и края на разказа.
И за да завърша с нещо хубаво, ето ви едно прекрасно стихотворение на Elizabeth Bishop:

One Art

The art of losing isn't hard to master;
so many things seem filled with the intent
to be lost that their loss is no disaster.

Lose something everyday. Accept the fluster
of lost door keys, the hour badly spent.
The art of losing isn't hard to master.

Then practice losing further, losing faster:
places and names, and where it was you meant
to travel. None of these will bring disaster.

I lost my mother's watch. And look! my last, or
next-to-last, of three loved houses went.
The art of losing isn't hard to master.

I lost two cities, lovely ones. And, vaster,
some realms I owned, two rivers, a continent.
I miss them, but it wasn't a disaster.

Even losing you (the joking voice, a gesture
I love) I shan't have lied. It's evident
the art of losing's not too hard to master
though it may look like (Write it!) like disaster.