Турнирът във Вайк ан Зее

Преди малко Веселин Топалов спечели срещу Крамник. Много интересна партия.
Малко повече тук:
Susan Polgar's blog

За многото светове, летящите холандци и джуджетата на кокили

За съжаление трябва да излизам, но по-късно ще изредактирам всичко това в една кохерентна цялост, която да задоволи и най-взискателните претенци до степен на семантично пренасищане.

House of Leaves

House of Leaves

                 is                                a                                                    book

by                                       



                                  Mark                



                                                         Z.               



                                                                                      Danielewski,



and though it has been published in year 2000







it came to my attention



recently.





It is a great book on several levels -





                                                                          first



                                                                                     it



                                                                                          is



                                                                                                closed



                                                                                                             into



                                                                                                                     itself







(Navidson is reading a book called "House of Leaves" in his final return to the



house,

                     so there                                                                            is a closure of the

                                                     labyrinth universe

right                                                                                                                              there),



                                              and

                                  horror         love

                       great                              story*

                    a

               is

             it

second



*for true love invokes true horrors



and last                                                                                                  but not least there are all kinds of puzzles,                                                                                                              codes and hidden





passages





throughout                 the book. 

It is                                       i

                                            n

                                            t

                                            e

                                            l

                                            l

                                            e

                                            c

                                            t

                                            u

                                            a

                                            l

                                            l

                                            y



challenging and difficult                  to navigate a verbal

                                   and

 

 r p i a
g a h c l

                                   m

                                   a   z

         e.

 

And there are a lot of questions, questions within questions, subtly layed out for the reader, and for his/hers place in the whole story

{This is not for you. }

I am closing the last line and when I do cross it, I will write something more (though as I've heard there is a whole forum dedicated to that book).
In any case - definitely a must read.

True art

Here is something that really impressed me - at first it seems rather, well, strange but in a positive way. Definitely something to experience for yourself "We are the strange":
http://www.wearethestrange.com/

Reopened

Този блог е отново активен. Скоро ще има нови драсканици, нови безсмислици, измислици, безсъдържателни или пък много съдържателни лутания из онази аморфна каша - човешкия живот.
1 year and 1 day marked.

This is now suspended

This is now officially suspended. It may be continued in the future. Maybe...
I think I need a rest from "virtual" environment. Time to catch up with the real life.

Залез над Еденспур (Пролог - част)

Пролог

На моята муза - прекрасна и единствена

"...and with every tear a dream,
with every tear a dream... "

Велгрот удряше с чука по тъмната метална халка и при всеки удар се разнасяше звън, очите му проблясваха и лицето му за кратко сменяше изражението си. От усилието от отворените му рани се посипваше кръв и подхранваше пламъците и дима, и наоколо се разсипваха искри.
Понякога звукът беше кристално чист като песента на сребърна камбана и в тези мигове усмивка озаряваше лицето на магьосника, защото това бяха щастливите и безоблачни спомени от миналото му - първата похвала, която беше получил, първата му любов, докосването до тайните на магията след години упорито и безкрайно четене, приятелствата, успехите, славата.
Друг път дрънченето беше мрачно и зловещо, а лицето му се превръщаше в каменна маска. Очите му блестяха с тъга и гняв, защото тези мигове бяха свързани с всички неприятни преживявания, през които беше преминал - предателства, лъжи, смърт, раздори, гняв, безумие и гордост.
Всеки следващ удар беше по-уверен от предишните, по-завършен, по-устремен и ... по-труден. Беше започнал да усеща слабостта на тялото, което все още обитаваше - магията започваше да се износва и изтощението нахлу в ръцете му. Чукът беше тежък толкова тежък...
За миг спря и погледът му улови движението на един от саламандрите - огнените духове, които беше призовал, за да му помогнат да завърши (или да започне?) делото си.