A random collection of quotes

Sorry, no time to write anything long so I'll just copy/paste some quotes that caught my attention:

"A human being should be able to change a diaper, plan an invasion, butcher a hog, conn a ship, design a building, write a sonnet, balance accounts, build a wall, set a bone, comfort the dying, take orders, give orders, cooperate, act alone, solve equations, analyze a new problem, pitch manure, program a computer, cook a tasty meal, fight efficiently, die gallantly. Specialization is for insects."

Robert A. Heinlein

"People are often unreasonable, illogical, and self-centered;
Forgive them anyway.
If you are kind, people may accuse you of selfish, ulterior motives;
Be kind anyway.
If you are successful you will win some false friends and true enemies;
Succeed anyway.
If you are honest and frank, people may cheat you;
Be honest and frank anyway.
What you spend years building, someone could destroy overnight;
Build anyway.
If you find serenity and happiness, they may be jealous;
Be happy anyway.
The good you do today, people will often forget tomorrow;
Do good anyway.
Give the world the best you have, and it may never be enough;
Give the world the best you've got anyway
You see, in the final analysis, it is between you and God;
It was never between you and them anyway."

Mother Teresa

"I have just three things to teach: simplicity, patience, compassion. These three are your greatest treasures."

Lao Tzu

"To read too many books is harmful."

Mao Zedong

Пътуването до Видин

Ще си открадна малко време за да драсна няколко реда:

Има нещо невероятно във всяко пътуване - както пътят се разкрива, така и човек бива постепенно разкрит от самото пътуване - и когато най-накрая стигнахме Видин (по новия път - който, за съжаление, свършва преди града) ме завладя странно усещане - вечерта се спуска, всичко наоколо се изпълва със странните цветове на залеза от пурпурно до виолетово, отразени и подсилени от скалите. И внезапно се появява чувството, че си напълно сам - и не, това не е чувство на самота, тъга или несигурност - чувството, че нямаш нужда от никого и нищо, че всичко, което си правил, за което си се борил, всичките ти постижения, всички приятели, които имаш, всички хора, които обичаш, или си мислиш, че обичаш, всичко, в което вярваш, всичко, на което държиш, се разтваря в този вълшебен, пропит със странна светлина въздух. И това изобщо не те засяга - то няма общо с теб - това са били само дрехи, играчки, глупави залъгалки...

Трябва да сравня това усещане с онова от Белоградчишките скали - много подобно и в същото време съвършено различно: усещане за свобода, за радост, сякаш ти се иска да литнеш, окрилен от толкова невъобразима красота. Ще ми се да споделя тази гледка с всички хора, които обичам - не мога да се сетя за по-прекрасен подарък от това да дадеш на някого подобно преживяване.

Липса на време

Е, временно ще замразя писането тук. Оказа се, че ще поема доста работа през следващите седмици и освен, че рязко ще намаля социалните си контакти, ще се наложи и да огранича всякакви форми на разсейване: превръщам се в средство, което има една-единствена цел: да приключи възложеното поръчение в поискания срок.

Настроения...

Нямам време да напиша всички неща, които съм запланувал да напиша, но накратко: видях падаща звезда, пожелах си нещо хубаво, приключих четвъртата си книга, започнах да оправям отношенията си с някои хора, които бях позанемарил по една или друга причина...А сега ето няколко стихотворения, които ми попаднаха наскоро и които много харесах:

BELOVED, LOST TO BEGIN WITH

Beloved,
lost to begin with, never greeted,
I do not know what tones most please you.
No more when the future's wave hangs poised is it you
I try to discern there. All the greatest
images in me, far-off experienced landscape,
towers and towns and bridges and unsuspected
turns of the way,
and the power of those lands once intertwined
with the life of the gods:
mount up within me to mean
you, who forever elude.

Oh, you are the gardens!
Oh, with such yearning
hope I watched them! An open window
in a country house, and you almost stepped out
thoughtfully to meet me. Streets I discovered,—
you had just walked down them,
and sometimes in dealers' shops the mirrors,
still dizzy with you, returned with a stare
my too-sudden image.— Who knows whether the
self-same bird didn't ring through each of us,
separately, yesterday evening?

Rainer Maria Rilke

Примечание к прогнозам погоды (1986)

Аллея со статуями из затвердевшей грязи,
похожими на срубленные деревья.
Многих я знал в лицо. Других
вижу впервые. Видимо, это -- боги
местных рек и лесов, хранители тишины,
либо -- сгустки чужих, мне невнятных воспоминаний.
Что до женских фигур -- нимф и т. п. -- они
выглядят незаконченными, точно мысли;
каждая пытается сохранить
даже здесь, в наступившем будущем, статус гостьи.

Суслик не выскочит и не перебежит тропы.
Не слышно ни птицы, ни тем более автомобиля:
будущее суть панацея от
того, чему свойственно повторяться.
И по небу разбросаны, как вещи холостяка,
тучи, вывернутые наизнанку
и разглаженные. Пахнет хвоей,
этой колкой субстанцией малознакомых мест.
Изваяния высятся в темноте, чернея
от соседства друг с дружкой, от безразличья
к ним окружающего ландшафта.

Заговори любое из них, и ты
скорей вздохнул бы, чем содрогнулся,
услышав знакомые голоса, услышав
что-нибудь вроде "Ребенок не от тебя"
или: "Я показал на него, но от страха,
а не из ревности" -- мелкие, двадцатилетней
давности тайны слепых сердец,
одержимых нелепым стремлением к власти
над себе подобными и не замечавших
тавтологии. Лучшие среди них
были и жертвами и палачами.

Хорошо, что чужие воспоминанья
вмешиваются в твои. Хорошо, что
некоторые из этих фигур тебе
кажутся посторонними. Их присутствие намекает
на другие событья, на другой вариант судьбы --
возможно, не лучший, но безусловно
тобою упущенный. Это освобождает --
не столько воображение, сколько память
-- и надолго, если не навсегда. Узнать,
что тебя обманули, что совершенно
о тебе позабыли или -- наоборот --
что тебя до сих пор ненавидят -- крайне
неприятно. Но воображать себя
центром даже невзрачного мирозданья
непристойно и невыносимо.
Редкий,
возможно, единственный посетитель
этих мест, я думаю, я имею
право описывать без прикрас
увиденное. Вот она, наша маленькая Валгалла,
наше сильно запущенное именье
во времени, с горсткой ревизских душ,
с угодьями, где отточенному серпу,
пожалуй, особенно не разгуляться,
и где снежинки медленно кружатся, как пример
поведения в вакууме.

Йосиф Бродски

If...


IF you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don't deal in lies,
Or being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise:

If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build 'em up with worn-out tools:

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breathe a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: 'Hold on!'

If you can talk with crowds and keep your virtue,
' Or walk with Kings - nor lose the common touch,
if neither foes nor loving friends can hurt you,
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man, my son!

Rudyard Kipling

Non sum qualis eram

Отдавна не съм писал (уви, започва да ми става навик) за което коленепреклонно моля всичките си читатели за извинение. Напоследък само работя или си губя времето в опитване да свърша някаква работа. Е, и от време на време се старая да се разсея от работата, разбира се.
Но какво да се прави...
Джими е започнал свой собствен блог: www.dkaparis.blogspot.com за любопитните и много ми се иска да имам времето и яснотата на мисълта, за да напиша нещо хубаво като коментар.
Нямам време да се занимавам със Залез над Еденспур, макар че имам няколко идеи за началото и края на разказа.
И за да завърша с нещо хубаво, ето ви едно прекрасно стихотворение на Elizabeth Bishop:

One Art

The art of losing isn't hard to master;
so many things seem filled with the intent
to be lost that their loss is no disaster.

Lose something everyday. Accept the fluster
of lost door keys, the hour badly spent.
The art of losing isn't hard to master.

Then practice losing further, losing faster:
places and names, and where it was you meant
to travel. None of these will bring disaster.

I lost my mother's watch. And look! my last, or
next-to-last, of three loved houses went.
The art of losing isn't hard to master.

I lost two cities, lovely ones. And, vaster,
some realms I owned, two rivers, a continent.
I miss them, but it wasn't a disaster.

Even losing you (the joking voice, a gesture
I love) I shan't have lied. It's evident
the art of losing's not too hard to master
though it may look like (Write it!) like disaster.

Replacing numbers in text files

Recently I've encountered a very annoying problem - I have a text file which consists of the following "1. Text & Numbers 2. Text & Numbers 3. Text&Numbers...", etc. up to 60. Now since I want to add some more things in the beginning I have to renumber the rest of the list accordingly. Say I want to add seven items, then the numbers followed by dots should revert to the number seven+current number. Well, it turns out I could not find any simple way of doing this. A colleague referred to Emacs, so I will spend the next few days (whenever time is available) in learning the basic commands, but at first sight I couldn't spot something useful.
If I am unable to find other solutions, I guess I will just have to write a simple program in java or C to deal with the nuisance.
Now back to work.

Залез над Еденспур

Първо се извинявам, че не съм писал отдавна - напоследък съм минал на 14-15 часов работен ден и общо взето не ми остават никакви сили да мисля - сега си взех малко почивка, та реших да драсна някой ред.
Какво е Еденспур и защо залез? Историята е сложна и корените й стигат няколко години в миналото (четири или пет най-много). Някога живеех при по-благоприятни обстоятелства, когато слънчевата светлина не беше само абстракция, която се процежда през прозореца, усмивките на хората бяха истински и неподправени, а проблемите ми се свеждаха до това да пия ли още една бира или не. Почти. Донякъде. Все пак това са спомени, а спомените са винаги по-различни от това, което се е случило в действителност.
Веднъж една приятелка ме попита (с нея имахме навика да пропускаме лекции, за да ходим да играем шах и да пием чай) не ми ли липсват онези времена. Липсват ми и не ми липсват. Има нещо зашеметяващо в блестящата светлина, която безметежно се сипе над разцъфналите усмивки на дърветата, но има и едно мрачно удовлетворение от добре свършената работа - едното е чиста радост, родена от спокойствието на духа и сиянието на всеки отделен миг, а другото е триумфът на духа над грубата съпротива на реалността. Едното е спускане по течението, отпиване от хармонията, другото е преборването с проблемите, извайването на волята.
Но да се върна на "Залез над Еденспур" - това беше проект за разказ, който се зароди в онези безвременни години, в онези слънчеви и усмихнати сънища, в безцелните скитания и търсения. Бях нахвърлял някакви бележки в "Гнездото на Провала"(или Трафопоста, както други наши колеги го наричаха) относно 'скелета' на разказа - това е накратко конспективно описание на случващото се, героите и прочие. (Препоръчвам на всеки, който има повече ентусиазъм, отколкото сериозност, да прави същото).
И така вчера, докато си изхвърлях стария портфейл (скъса се, горкичкия) и го освобождавах от съдържанието му, попаднах на въпросните записки.
Направо си беше едно пътуване във времето. И като остане време ще седна наистина да го напиша. Ако не друго поне воля и желание имам в излишък.