Залез над Еденспур

Първо се извинявам, че не съм писал отдавна - напоследък съм минал на 14-15 часов работен ден и общо взето не ми остават никакви сили да мисля - сега си взех малко почивка, та реших да драсна някой ред.
Какво е Еденспур и защо залез? Историята е сложна и корените й стигат няколко години в миналото (четири или пет най-много). Някога живеех при по-благоприятни обстоятелства, когато слънчевата светлина не беше само абстракция, която се процежда през прозореца, усмивките на хората бяха истински и неподправени, а проблемите ми се свеждаха до това да пия ли още една бира или не. Почти. Донякъде. Все пак това са спомени, а спомените са винаги по-различни от това, което се е случило в действителност.
Веднъж една приятелка ме попита (с нея имахме навика да пропускаме лекции, за да ходим да играем шах и да пием чай) не ми ли липсват онези времена. Липсват ми и не ми липсват. Има нещо зашеметяващо в блестящата светлина, която безметежно се сипе над разцъфналите усмивки на дърветата, но има и едно мрачно удовлетворение от добре свършената работа - едното е чиста радост, родена от спокойствието на духа и сиянието на всеки отделен миг, а другото е триумфът на духа над грубата съпротива на реалността. Едното е спускане по течението, отпиване от хармонията, другото е преборването с проблемите, извайването на волята.
Но да се върна на "Залез над Еденспур" - това беше проект за разказ, който се зароди в онези безвременни години, в онези слънчеви и усмихнати сънища, в безцелните скитания и търсения. Бях нахвърлял някакви бележки в "Гнездото на Провала"(или Трафопоста, както други наши колеги го наричаха) относно 'скелета' на разказа - това е накратко конспективно описание на случващото се, героите и прочие. (Препоръчвам на всеки, който има повече ентусиазъм, отколкото сериозност, да прави същото).
И така вчера, докато си изхвърлях стария портфейл (скъса се, горкичкия) и го освобождавах от съдържанието му, попаднах на въпросните записки.
Направо си беше едно пътуване във времето. И като остане време ще седна наистина да го напиша. Ако не друго поне воля и желание имам в излишък.