Има неизброимо много светове. Всяко живо създание, всяко съзнание, за колкото и примитивно да го смятаме, изгражда собствен свят. Удивително е, че сред цялото това различие успяваме все пак да намерим сходни неща. Това е чудо. Магия. Късмет.
Всеки от тези светове се стреми да остане единствен, да доминира, да определя, да управлява. Болката във всеки един е различна, любовта във всеки един е различна, вярата, надеждата, отчаянието са различни. Това, което е общо за всички тях е борбата за оцеляване, жаждата за живот; и заедно с това копнежът по смъртта.
Защо даваме право на съществуване на едни светове, а заличаваме други? Защо дори не се опитваме да открием, да разберем, да достигнем до милиони от тях? Ние не ги уважаваме, ние не ги забелязваме, ние ги унищожаваме без дори да си даваме сметка, че те съществуват.
Но ехото им остава.
Пронизва сънищата и мислите на тези, които са способни да го чуят.
А съвестта не е просто дума.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
4 comments:
"Това, което е общо за всички тях е борбата за оцеляване, жаждата за живот; и заедно с това копнежът по смъртта." - ??!?
Няма да получиш приз за реторика, по-добре наблегни на свързаната мисъл..
"Защо даваме право на съществуване на едни светове, а заличаваме други?"
А откъде идва правото на съществуване? Кой е липсващият ти подлог и откъде взима той това право, за да го даде?
И друг път си показвал противоречива позиция по отношение на моралния релативизъм, но всичко това, след отстраняване на празната реторика, се свежда до едно от две възможни съобщения:
1. "На мен не ми е приятно, че ловецът застреля Бамби"
2. "Има обективни причини, поради които това не е редно"
Кое от тях е твоето?
Отникъде не идва. Няма липсващи подлози. Няма права. Няма обективни прични. Има само преплитащи се илюзиии на съзнание, което се стреми да опознае себе си. Сънища в сънищата.
"Защо даваме право на съществуване на едни светове,..."
Пак да поясним, какво точно им даваме?
"... а заличаваме други?"
А защо да не заличаваме? Твърдиш ли че има причина да не го правим?
"Защо дори не се опитваме да открием, да разберем, да достигнем до милиони от тях?"
А защо да се опитваме? Твърдиш ли че има причина да го правим?
Това е същият въпрос, който задавам много пъти и не получавам отговор (тук), или получавам противоречиви отговори (тук).
"Пак да поясним, какво точно им даваме?"
Даваме им предимство, приоритет, предпочитание.
"А защо да не заличаваме? Твърдиш ли че има причина да не го правим?"
За причина, не знам. Има основания. Да отречеш нещо, означава да го опознаеш и отхвърлиш, да заличиш нещо - означава просто това - да го унищожиш без да му обърнеш внимание. Без да потърсиш неговата ценност или смисъл, без да почерпиш опит или вдъхновение от него.
Post a Comment