Точно така. Днес гледах една локва. Всъщност бях в странно настроение. Свърших съвсем малко работа и загубих желание да правя, каквото и да е. Не винаги всичко се развива според желанията ни.
Наскоро един приятел ми прати да попълня един психотест, който окончателно потвърди подозренията ми, че съм напълно побъркан. Или не напълно? Не знам. Във всеки случай, след като работата замря и известно време издирвах апокрифните произведения на Кенет Рексрот, които се оказаха не толкова апокрифни, някак попаднах на едно стихотворение на Пърси Шели (Dirge за по-любопитните) и съвсем се настроих да си ходя. Уви, не... Оказа се, че една статия, която пиша от вече не помня кога пак трябва да се преработва. И пак на мен се падна честта.
Около това време стана ясно, че всичките планове за каквото и да е тази вечер пропадат.
А навън продължаваше да вали.
Спуснах си се пеша през Борисова и, докато си вървях под дъжда, погледът ми попадна на една локва. Доста голяма. Капките, които падат образуват красиви водни кръгчета. Преплитащи се пръстени. Красота. Изглежда почти живо. Като някакво дихание от отвъдното.
И понеже си нямах друга работа се спрях да я погледам.
Много странно нещо е това гледането на локви. Когато човек се съсредоточи върху окръжностите всичко останало се изгубва - остава само той и локвата. А след известно време остава само локвата. Прекрасно усещане.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment