И така: първото умотворение изцяло на български. Хвана ме скуката, уморих се да работя, отегчих се да се разсейвам и ненадейно в главата ми зазвуча култовата песничка от филма "Лешпер": "...Ой, ой, ой, водка "Ахелой"..."- много добър филм между другото, домашно бургаско производство, но правен с много ентусиазъм и чувство за самоирония.
То изобщо, напоследък, всички Балкански филми показват подобни черти - но упадъчния романтизъм, който лъха от екрана не може да се сбърка с мрачната безнадежност на западните филми на подобна тематика. Хората, които си пропиляват живота в ленност и безвременна безметежност тук излъчват неподправена бодрост и оптимизъм - честно да си кажа, спомних си с умиление за времената, когато се размотавах в Борисова с няколко бутилки бира и никакви пари в джоба - човек е най-щастлив, когато простите удоволствия все още му се услаждат; излишъкът на пари, търсенето на блясъка заради самия блясък, алчността, разглезването на сетивата и желанията постепенно ни кара да загубим способността да се радваме на първичните, неподправени дарове на живота.