Вчера беше шантав ден. Първият работен ден...Не много работен всъщност, ама нейсе. Сутринта отидох по-рано, защото шефът ме бил търсил предния ден (пък аз, както се досещате бях навън с приятели, пих бира и коняк, и водих забавни разговори). Висях около три часа преди да се появи, после уж се разбрахме (доколкото мозъкът ми можеше да схваща по това време - но автопилотът е хубаво нещо). Обядвахме с колегите - много хубава работа е това колегиалния обяд. После се обадих на един специален човек да се видим, ама беше на работа до късно, та заседнах с колегите да си разправяме глупави вицове и пр.
Точно се бях примирил, че тоя ден нищо интересно няма да се случи и ще се наспя най-накрая и се обади една приятелка да се видим (не се бяхме виждали от сто години - тоест няколко месеца). Ще отбележа само, че разговорът беше поучителен, а бирата ме хвана. И така в благоприличното време 19:20 се изнесохме, заедно с приятеля й, който тъкмо идваше, към спирката на 280 на Ректората. И не щеш ли виждам стар познайник. Девойката и приятеля й леко ме зарязаха, защото се поразговорих, ама какво да правя. Ще трябва да се видя с човека - много готин пич, навремето ми беше асистент на единия изпит и ме пусна до устен...
После се прибрах и се настроих философски, ама за това по-късно...