Още един интересен ден...

Днес бях на една конференция, посветена на Седма рамкова програма на Европейския съюз. За незапознатите много накратко - отговорните лица от Европейския съюз искат да направят чудеса в развитието на съвременните технологии, да повишат сътрудничеството между научните и промишлените звена, да получат иновационни технологични продукти и да спрат "изтичането на мозъци" към САЩ (най-вече). Всичко това, разбира се, при огромни изисквания за крайните резултати, купища бумащина и нереалистични срокове за твърде амбициозните цели, които са си поставили.
Но, всъщност изобщо мислите ми не се отнасят за конференцията - докато бях там, на няколко пъти получих добронамерен съвет да приключа образованието си тук и да замина да специализирам в чужбина. Замислих се доста сериозно. Ако човек наистина иска да се занимава с наука в нашата прекрасна страна просто няма материалната база за това - или ако я има използването й е свързано с безумно ниски доходи.
Който не цени нещо го губи.
Нашата държава не цени културното си наследство, не цени научния си потенциал, не цени справедливостта. По-лошото е, че и обществото ни не го прави. В България никога не е имало гражданско общество - хората винаги са били твърде погълнати от себе си, за да са способни да се пожертват в името на нещо. Колко имена на българи, които са го правили можете да се сетите? Колко хора като Гай Муций Сцевола е имало в българската история. Освен Ботев и Левски, които други имена се сещате? (Винаги ми е било странно защо патриарх Евтимий Търновски не се изтъква наравно с тях). Един човек, който е способен на саможертва увлича със самия си пример. Човек, който не се страхува за живота си може да извърши велики неща. Спомням си една мисъл на Ганди по този повод:"Човек трябва да бъде промяната, която иска да види в света." Но как може да се роди такъв човек в една държава, където бедните са движени от алчност и завистливост, а богатите нямат никакво желание да променят, каквото и да е. Средната класа? Нямаме такава.
Разбира се, има и много други страни на въпроса. Но за тях ще пиша друг път...