Мисли върху глобализацията, технологизацията и детерминизацията

Откъде да започна...Ето ви едно възможно начало: голяма част от приятелите ми силно се дразнят, когато кажат нещо неправилно и аз реша да ги поправя. "Какъв е проблемът?" - питат те - "Нали разбираш какво искам да кажа?". Каква е разликата между това да кажеш несъществуващата дума "междувпрочем" и да употребиш рядко използваното съчетание "между прочем"? Нали и в двата случая човек ще бъде разбран по един и същи начин. В такива моменти обикновено съм обявяван за заядлив, педантичен, дребнав и пр.
А самият факт, че ми задават подобен въпрос подсказва какъв е проблемът. Ако човек не държи на нещо, то няма стойност за него. Ако езикът е само средство за изразяване на някакви общи състояния и идеи, то тогава проблем наистина няма. Но езикът е също така част от културното ни наследство.
Има езици в света, които изчезват, защото хората, които ги говорят са твърде малко, а младите нямат желание да учат един мъртъв език. Защо?
Заради глобализацията. Какво представлява глобализацията в позитивната си светлина - социално-икономическа рамка за отваряне на възможност за безпрепятствена комуникация с огромен брой хора от други етноси и географски локации, осигуряване на достъп до огромен ресурс от познание и културни наследства, подобряване на услугите и улесняване обмена на опит. (Доста тежък изказ имам на моменти, но явно си върви с преводаческата професия.)
Каква е сянката на глобализацията? Изкореняването на местните култури, изглаждането на "различността", нормализирането на общностите. Подобно уеднаквяване и създаване на обща мета-култура не може да доведе до нищо добро в един продължителен план.
Трагедията на съвременното общество е, че то се концентрира върху задоволяването на потребностите на индивидите, които го съставляват, и създаването на нови "потребности"в икономически обоснована рационалност. С две думи - изместване на фокуса на съзнанието към други проблеми. Но заменянето на един проблем с друг не е решение на проблем и не би могло да бъде - освен в някакъв много краткосрочен план.
Обградете се с каквато техника искате, с каквато храна поискате, облечете се с каквито дрехи поискате - това няма да ви помогне да се чувствате по-щастливи. По-добре оборудвани, по-добре облечени, по-заситени, по-разглезени - със сигурност.
Аз не вярвам в технологиите, не вярвам в науката, не вярвам в способността на хората да взимат правилни решения. Много пъти сме спорили с приятели по въпроса - какво са донесли технологиите? По-добър стандарт на живот, ще кажете без да се замисляте. Топлата вода безспорно е нещо, което голяма част от нашите предци не са познавали. Самолетите ни позволяват да преминаваме огромни разстояния за броени часове. Телефоните и интернет комуникациите ни позволяват да общуваме с хора, които са в другия край на света. Този блог най-малкото ми дава възможност да споделя мнението си с много повече хора, отколкото познавам. Все предимства, все подобрения.
Тук е разминаването във вижданията ни: според мен всички тези неща правят живота ни по-удобен, но не и по-добър.
Изобщо, когато се говори за качество на живота, не съществува начин то да се измери количествено. Животът на всеки човек е уникален, вижданията му са уникални, истината, която търси е уникална. Аз не мога да сравнявам несравними неща. Не се и опитвам. Но някои хора го правят от една страна, защото мислят повърхностно и не се задълбочават в темата - те спорят заради самия спор - за тях това е отдих, начин да избягат от смазващата повторяемост на всекидневието - от друга страна, защото повтарят машинално вече чути неща - силата на пропагандата е именно в това - да насади мнения и виждания, които да приемем за верни без да се замисляме.
И така защо не вярвам в технологиите - те са нож с две остриета - от една страна са полезни, от друга обаче, изискват да се обвържем с тях. Правят ни зависими. Изкривяват "потребностите" ни.
Защо не вярвам в науката - защото науката няма и не може да има морални ангажименти - атомната бомба е от по-красноречивите доказателства за това.
Защо не вярвам в способността на хората да взимат правилни решения - защото е по-лесно и по-доходно да се взимат неправилни.
Аз вярвам в изключенията, в различията, в странностите - защото те са някакъв ориентир за възможностите, които не са подчинени на чисто рационалното мислене. Рационалното може да управлява, но то няма силите да създава и да вдъхновява.
Едно мъртво общество струва по-малко от един жив индивид.
И за да не излезе, че се опитвам да убедя някого в правотата на възгледите си ще цитирам една китайска поговорка:
"Истината има много лица".
Винаги, когато мислите върху нещо се опитвайте да видите не само другата страна, но другите страни, защото най-вероятно има повече от една.
И както е казал Буда (става въпрос за Сидхарта Гаутама, защото докато в западното съзнание понякога неправилно битува идеята, че Буда е само един, то това далеч не е така - Буда е състояние на върховно просветление, което е било достигано от различни други личности):
"Believe nothing, no matter where you read it, or who said it, no matter if I have said it, unless it agrees with your own reason and your own common sense. "