Малко разсъждения за живота

Всеки човек си има теории. Една приятелка навремето ми каза, че ако някога седне да изпише всичките си теории за живота ще се получи доста дебела книга. Напълно възможно, между другото.
Как се раждат подобни идеи? При мен обикновено се получава, докато си седя в някое кафене обикновено сам, понеже, поради естеството на работата/работите ми, е трудно да намериш друг приятел по тези часове, или ако намериш той/тя е изключително зает, затрупан със задачи, мързи го/я и пр. И така, стоя си аз във въпросното кафене, отпивам си от кафенцето, за да се занимавам с нещо, и гледам през замъглените (през зимата) или недобре измитите (през лятото) стъкла на заведението. Отвън почти винаги минават хора, някои бързат, други се шляят, трети внимателно се оглеждат, защото търсят някаква сграда или адрес наблизо, или имат среща.
И като нямам какво друго да правя търся някаква закономерност в начина им на поведение, подслушвам разговорите на съседните маси, ако има такива, и започвам да се чудя. За какво се чудя ли? Хората, когато не знаят, че са наблюдавани са искрени. Можете да видите неприкритата умора, ядно стиснатите устни, решителната походка - разни дребни и издайнически неща - те не могат да ви кажат в какво вярва един човек, но могат да ви подскажат как усеща живота в момента. Някаква част от мен чувства близки всички тези хора, нещо в мен ги смята невероятно далечни - не знам как да го въплътя в думи - най-добрата аналогия, която ми хрумва е за листа, падащи от едно и също дърво - някога са били части от него, но сега са разпръснати.
И ето, че стигам до някакво подобие на теория: С всички тези хора много си приличаме, те споделят същия вътрешен пламък, който нося и аз, но това което ни различава е увиването. Какво имам предвид под увиване: следното - хората инстинктивно се стремят да се вкоренят в нещо, да стабилизират живота си около нещо, да вложат енергията си в нещо: за някои това са екстремни преживявания, за други някой човек, за трети кариера, за четвърти религия. Отдаването на нещо, увиването около нещо създава илюзия за смисленост. Човек иска животът му да има смисъл.
Около какво се увивам аз? Приятелите си, семейството си, търсенето на магичност в един свят изтъкан от цинизъм и механична пресметливост. Това, в което вярваме, е това, което сме, това, около което се увиваме, е това, което смятаме за неразделна част от нас.
Ето на, колко много глупости може да натвори човек, когато няма с кого да си поговори в едно кафене...